Историческите архиви съхраняват информация относно възникването на село Млекарево като "турско". Единствените българи в него са аргатите, обитаващи 10 - 15 къщи, докато 100 - 150 са на турско население. Идват една след друга Голямата, Малката чума. Оцеляват малцина като по чудо.

След време малко по на север, донякъде и върху развалините на погубеното село се заизграждало ново селище от преселници турци. Дошли и преселници българи - аргати при турците. Сред тях са и двама души от западните български покрайнини.

Млекарево - от де иде това име? Историята ни дава три версии. Която и да изберем, все ще е вярна! А може би просто и естествено прегръщаме и трите като най-старо се приема Юрчий или Юрукчий, чийто градеж са заправели туркмени - скотовъди от Мала Азия и изчезнали около средата на XVIIIв. Така наречените юруци отглеждали стада и ги пасели из просторните бозалъци, опасващи селото по посока на с. Радецки и с. Пет Могили. Или коняри - юруци - Юркчий, Юрукчий.

Или е по-верен третия вариант, свързан с името на Кара султан, късаещ началото на XVI век? в негово владение са земите на с. Радево и днешното с. Млекарево. В местността "Юрта" били кошарите султански. Пастирите приготвяли толкова вкусно, гъсто кисело мляко, че то бързо се прочуло. Така от турското название на киселото мляко произлиза и третото, близко по звучение на предните две имена - Югурджий. Така за начало на с. Млекарево се приема началото на XVI век, когато овчарите разбират че ходят по златна земя - благороден, богат на хумус чернозем. Години тази земя е напоявана от потта на изключително трудолюбивите ни предци. Цената на земята е видна и за турци, и за българи. Селото се разраства - в края на робството /1878 година/. Съотношението вече е различно 85 - 90 български 10 - 15 турски къщи. Как са комшували, как са добрували - все земята, тази златна земя е хранила и противопоставяла разноверците.

През 1912 г. идва новото, вече с красиво българско звучене име Млекарево. Земята е все така богата, благодатна за отглеждане на зърнени култури и памук, хората още по грижливи и всеотдайни към златната земя.